"До Чикаго и назад"- Алеко Константинов

 Жанрът е пътепис. В ролята на герой е самият Алеко Константинов, който е написал тази творба под влиянието на впечатлението от посещението на тогава не много известната за Европа и България Америка. Основната тема е как стои България пред света (Темата е била много актуална в тогава изостаналата следосвобожденска България) а Чикагското изложение е като символ на света в това произведение.Засегнат е и въпросът за отосителността на представите (Спомените на автора за "доста голямото" Пловдивско изложение и това огромно изложение пред очите му) Засегната е темата за отношенито на другите към нас.
Творбата може да се тълкува и по друг начин. Например че се разказва за "срещата" на два свята- консервативна Европа и иновативната и нестандартна Америка.

"Немили недраги"- Иван Вазов

 Жанрът е повест. Като герои, Вазов е избрал българи, имигрирали в търсене на свобода, но тъй милеещи за своето отчество и искренно желаещи  неговата свобода. Основен мотив в повеста е мотива за изгнаничеството.    Описаната в повеста обстановка насочва към трагичната съдба, накарала тези хора да напуснат своята поробена родина. Ключов е и мотивът за саможертвата към отечеството (Въпреки жалкото си съществуване, тези хора са се борили за отчеството и единственото нещо, което ги крепи е надеждата за нови битки. )Присъства и мотивът за приемственоста в борбата, погубената младост, социалното неравенство и спасителната сила на мечтите и спомените. Един от символите, описан в художественото произведение е пътя като символ на живота, премеждията и промяната.
Прилагателното име, използвано за заглавие се тълкува от синонимния  речник като: несретник, босяк, изоставен, отхвърлен, клетник, сам.  Също като българите напуснали отечеството си. Те са сами в  чуждия град и единственото близко до тях нещо са още други техни съотечественици.  Те живеят като несретници, принудени да живеят в изгнание заради тяхната революционна дейност.