"До Чикаго и назад"- Алеко Константинов

 Жанрът е пътепис. В ролята на герой е самият Алеко Константинов, който е написал тази творба под влиянието на впечатлението от посещението на тогава не много известната за Европа и България Америка. Основната тема е как стои България пред света (Темата е била много актуална в тогава изостаналата следосвобожденска България) а Чикагското изложение е като символ на света в това произведение.Засегнат е и въпросът за отосителността на представите (Спомените на автора за "доста голямото" Пловдивско изложение и това огромно изложение пред очите му) Засегната е темата за отношенито на другите към нас.
Творбата може да се тълкува и по друг начин. Например че се разказва за "срещата" на два свята- консервативна Европа и иновативната и нестандартна Америка.

"Бай Ганьо"- Алеко Константинов

Жанрът на разказите в тази книга е нещо между фейлетон и анекдот. Героите са Ганьо Балкански, Иречек, Бодков, Кочо и други. Творбата се състои от две части-"Бай Ганьо отива в Европа" и "Бай Ганьо се връща от Европа" В първата част е показано пътуването на Бай Ганьо из Европа и сравнението на Българските и Ориенталските нрави. В "Бай Ганьо се връща от Европа" е посочено как Бай Ганьо променя своят град- Парцал (Започва да издава вестник и прави общество на въздържателите. )Темите в произведението са предимно за разликата на културата между следосвобожеднска България и Запада. Пътуването на Ганю олицетворява опитите на Княжество България да бъде като другите европейски държави. Чрез Бай Ганьо се олицетворява националния ни характер и простащината, формирана от околната среда и социалната прослойка. Чрез втория си план творбата иска да ни каже, че трябва да общуваме с други социални прослойки и други народи. А не е ли така?

Осъвременена хумористична версия