"До Чикаго и назад"- Алеко Константинов

 Жанрът е пътепис. В ролята на герой е самият Алеко Константинов, който е написал тази творба под влиянието на впечатлението от посещението на тогава не много известната за Европа и България Америка. Основната тема е как стои България пред света (Темата е била много актуална в тогава изостаналата следосвобожденска България) а Чикагското изложение е като символ на света в това произведение.Засегнат е и въпросът за отосителността на представите (Спомените на автора за "доста голямото" Пловдивско изложение и това огромно изложение пред очите му) Засегната е темата за отношенито на другите към нас.
Творбата може да се тълкува и по друг начин. Например че се разказва за "срещата" на два свята- консервативна Европа и иновативната и нестандартна Америка.

"Немили недраги"- Иван Вазов

 Жанрът е повест. Като герои, Вазов е избрал българи, имигрирали в търсене на свобода, но тъй милеещи за своето отчество и искренно желаещи  неговата свобода. Основен мотив в повеста е мотива за изгнаничеството.    Описаната в повеста обстановка насочва към трагичната съдба, накарала тези хора да напуснат своята поробена родина. Ключов е и мотивът за саможертвата към отечеството (Въпреки жалкото си съществуване, тези хора са се борили за отчеството и единственото нещо, което ги крепи е надеждата за нови битки. )Присъства и мотивът за приемственоста в борбата, погубената младост, социалното неравенство и спасителната сила на мечтите и спомените. Един от символите, описан в художественото произведение е пътя като символ на живота, премеждията и промяната.
Прилагателното име, използвано за заглавие се тълкува от синонимния  речник като: несретник, босяк, изоставен, отхвърлен, клетник, сам.  Също като българите напуснали отечеството си. Те са сами в  чуждия град и единственото близко до тях нещо са още други техни съотечественици.  Те живеят като несретници, принудени да живеят в изгнание заради тяхната революционна дейност.

"Бай Ганьо"- Алеко Константинов

Жанрът на разказите в тази книга е нещо между фейлетон и анекдот. Героите са Ганьо Балкански, Иречек, Бодков, Кочо и други. Творбата се състои от две части-"Бай Ганьо отива в Европа" и "Бай Ганьо се връща от Европа" В първата част е показано пътуването на Бай Ганьо из Европа и сравнението на Българските и Ориенталските нрави. В "Бай Ганьо се връща от Европа" е посочено как Бай Ганьо променя своят град- Парцал (Започва да издава вестник и прави общество на въздържателите. )Темите в произведението са предимно за разликата на културата между следосвобожеднска България и Запада. Пътуването на Ганю олицетворява опитите на Княжество България да бъде като другите европейски държави. Чрез Бай Ганьо се олицетворява националния ни характер и простащината, формирана от околната среда и социалната прослойка. Чрез втория си план творбата иска да ни каже, че трябва да общуваме с други социални прослойки и други народи. А не е ли така?

Осъвременена хумористична версия

"На прощаване"- Христо Ботев

Жанрът е автобиографична изповед. Героите са: майката, сина, невръстните братя, другите хайдути. Като показващо изречение можем да отделим:

"Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина —

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!" 

Темите са за нравстваения избор на бореца, темата за пътя, националното и социалното освобождение на родината- България. Мотивите са за нежната привързаност към близките, непосимостта на народното страдание, подвиг в името на народното благо. Символикато се вижда в двата сценария за завършване на събитията- Първия вариант е личния избор на героя, а втория- неговия блян. 

"Заточеници"- Пейо Яворов

Жанрът е стихотворение (Елегия) Героят е лирически и обобщава 40-те заточеници, водени към тяхното заточение в Мала Азия. Като показващи изречения можем да определим:

"Рушители на гнет вековен,

продаде ни предател клет;

служители на дълг синовен,

осъди ни врага заклет.

А можехме, родино свидна,

ний можехме с докраен жар

да водим бой — съдба завидна! —

край твоя свят олтар " 

Темата е за дълга към отечеството и е усложнена,  като е добавена и темата за моралното неудволетворение. В това стихотворение има и символика- географските обекти за символ за мъката по родното пространство- България. 

Втория план на творбата е, че в нея се разказва за мъката по родното пространство и неудволетворението, че не са се борили за неговия свят "олтар".

"Една българка"- Иван Вазов

Жанрът е разказ. Героите са Баба Илийца (Събирателна за всички българи), турците, бунтовника, игумена и поробените (Представени чрез картина). Сюжетът е:
Първо, баба Илийица тръгва към манастира, за да спаси Бог нейното внуче. 
Второ, по пътя среща бунтовник, молещ се за храна и топли дрехи. 
Трето, бабата го отпраща и продължава към манастира. 
Четвърто, игумена я приема и й чете молитва. Тя взима малко хляб и топли дрехи за бунтовника. 
Пето, дава му нещата. Бунтовника иска да остане у дома й. 
Последно, състоянието на внука се влошава и тя му отказва, макар, че  иска.  
Темите са: Тема за освободителната борба, силата на българския дух, за робското страдание, унижението и смирението, противодействието на поттисницитe, темата за нравствения избор и темата за възнагараденота добро. 

 

"Неразделни"- Пенчо Славейков

Жанрът е балада. Главните герои са Иво и Калина. За подсказващи изречения могат да бъдат приети:

"Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата

и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, —

«Клетника — дочух между им да се шушне и говори: —

право се убол в сърцето — ножчето му още тамо!»

Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,

видях Ива, видях кърви… и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,

върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го…

Нек’ сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:

мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка" 

Мотивите са за вечната и непреходна любов, която свързва влюбените дори и след смъртта им. Като символ можем да оприличим израза "първо либе", "първа Севда" са символи на вярната любов. Като тема може да се отбележи вярата на българина в безсмъртната любов. Като втори план можем да твърдим, че в творбата втория план е, че истиниската любов може да премине през преградите на патриархалните възгледи и да стане безсмъртна. 

"Българският език"- Иван Вазов

Жанрът на произведението е ода. Героите са лирическия говорител, българския език, и хората, които го хулят. За подсказващи изречения може да изведем:

"ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа" 

Като тема можем да изведем защитата на националната идея, злъчното изобличаване на хулителите, чуждопоклониците. Мотивите са за красотата на майчиния език, родоотстъпниците и синовния майчин дълг.

"Опълченците на Шипка "- Иван Вазов

Жанрът е ода. Героите са: ген. Столетов, Сюлейман паша, Опълченците, турската армия. За подсказващи изречения са много подходящи тези:

"Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: „Търчете! Тамо са раите!“

И ордите тръгват с викове сърдити,

и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи" 

В това произведение също има и символика. В това произведение Балкана не означава само родината, но и новото й героическо начало. Беласица и Батак символизират тъмнината в миналите години от робството. За тема можем да изведем славата, а за мотив-Жертвите за свободата на България. 

"По жицата"- Йордан Йовков

Жанрът на произведението е разказ. Героите са дъщерята, майката, сиромаха и Моканина. Сюжетът не е сложен: На една нива един човек си пасе добитъка, дощ.като не се среща с един сиромах. Той му разказва за болесста на дъщеря си и че търси бяла лястовица. Моканина искал да им каже, че не е виждал бяла лястовица, но си помислил, че така може да ги отчая окончателно и им помага да стигнат до селото. Във даденото произведение се повдигат темите за страдалческата участ на човека, стремежа към по-добър живот, че човекът винаги намира упоение. Във произведенитео има и най-различна символика. Лястовицата е символ на неугасващата надежда. Змията е символ на многоликото зло, което души човека. Пътят е символ на земния живот. Като втори план може да се открои, че в творбата се разказва за живота на онеправданите.

"По жътва"-Елин Пелин

Жанрът на това произведение е къс разказ. Като герои можем да оприличем Селяните, които тук са представени чрез събирателен образ, Никола, майката и сестрата на Никола и Пенка. Сюжетът е много прост: В произведението е показано как по време на главния селски празник-жътвата, момиче умира от слънчев удар. На следващия ден селяните вече празнуват тъжен празник-погребението на Пенка. Във произведението има елементи на символика- Слънцето като дарител на живот, който може и да го отнеме. Жътвата е представена като символ на смъртта. Песента е символ на речта. Главната тема в текста е за труда в човешкия живот и за любовта между двама млади.

Във втория план можем да отнесем твърдението, че труда може да бъде радост, когато е изпълнен с надежди, но може да причини и болка и страдание.

"Вятър ечи, балкан стене"- Добри Чинтулов

Жанрът на литературната творба е Възрожденска бунтовническа песен. На пръв поглед единствения герой в творбата е лирическия говорител, но всъщност дори поробения народ е представен в тази творба като "Поробените братя ". Главната тема е любовта към родината си.
В тази творба има и символика-бурята- символ на бунта, борбата за свобода. Чрез призива на юнака и природния фон се подчертава присъствието на бойния дух, вложен в творбата. Мотивите тук са:

съдовата връзка на човека с родината, дълга към отечеството, саможертва в името на свободата, за пробуждането, дълга на водача и мотив за единството на народа.

"Стани, стани юнак балкански "-Добри Чинтулов

"Стани, стани юнак балкански е възрожденска бунтовническа песен. Герои можем да видим в Лирическия говорител и в юнакът. Като ключова за композицията строфа можем да определим:

"Че сълзи кървави пролива

във робство милий наш народ;

високо той ръце простира

да го избави вишний бог" 

 Като тема на произведението мога да посоча Освобождението на родината, а като мотив- Мотив за свободата като мит от славното минало, за съня, за безиходността на робския живот. В тази творба има втори план-Мисълта за свободата е вътрешен творчески императив в душата на Добри Чинтулов, от които се ражда бунтовната му лирика.