"Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, —
«Клетника — дочух между им да се шушне и говори: —
право се убол в сърцето — ножчето му още тамо!»
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви… и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го…
Нек’ сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка"
Мотивите са за вечната и непреходна любов, която свързва влюбените дори и след смъртта им. Като символ можем да оприличим израза "първо либе", "първа Севда" са символи на вярната любов. Като тема може да се отбележи вярата на българина в безсмъртната любов. Като втори план можем да твърдим, че в творбата втория план е, че истиниската любов може да премине през преградите на патриархалните възгледи и да стане безсмъртна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар