"Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет.
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой — съдба завидна! —
край твоя свят олтар "
Темата е за дълга към отечеството и е усложнена, като е добавена и темата за моралното неудволетворение. В това стихотворение има и символика- географските обекти за символ за мъката по родното пространство- България.
Втория план на творбата е, че в нея се разказва за мъката по родното пространство и неудволетворението, че не са се борили за неговия свят "олтар".
